Предвиждам Европейски съюз, в който солидарността между поколенията е не само идеал, но и реалност, в която мъдростта на възрастните хора, енергията на младите хора и опитът на населението в трудоспособна възраст се обединяват, за да изградят издръжливо, приобщаващо и устойчиво общество. В този бъдещ ЕС политиките са замислени не само за днешните гласоподаватели, но и за бъдещите поколения. Обществените пространства са предназначени за достъпност и взаимодействие между възрастовите групи, образователните системи отдават приоритет на съпричастността и гражданската ангажираност, а гласовете на всички възрасти се ценят в демократичните процеси. За да осъществим тази визия, трябва да действаме сега. Първо, трябва да инвестираме в диалог между поколенията — създаване на платформи в училищата, общностите и работните места, където хората от всички възрасти могат да споделят опит, идеи и предизвикателства. Второ, трябва да дадем приоритет на устойчивите политики, които отчитат дългосрочните последици както за хората, така и за планетата — справяне с изменението на климата, цифровата трансформация и икономическото неравенство чрез прогнозиране. И накрая, институциите на ЕС трябва да гарантират, че младите хора имат място на масата — не като символи, а като равностойни партньори в оформянето на бъдещето. Изграждането на обединено, процъфтяващо общество означава отхвърляне на възрастовите разделения и възприемане на култура, в която ученето и отговорността се споделят между поколенията. Решенията, които вземаме днес, трябва да се ръководят от принципа на наследството — не само това, което постигаме сега, но и това, което оставяме след себе си. Бъдещето на ЕС зависи от това.