Считам, че от своята интуиция и прилагане политиката на Европейския зелен пакт през декември 2019 г. очерта важна и ясна граница между икономика, основана главно на изкопаеми въглеводороди, и икономика, основана на приемането на горива от възобновяеми източници. Европейската общност си постави за първи път, с глобална власт, целта за постигане на нулеви нетни емисии през 2050 г. Това ще бъде възможно чрез развитието на икономика, основана на чист водород. За да се случи това, ще трябва да премахнем голямата слабост на водородните енергийни системи, сигурността на съхранението на този прекрасен енергиен носител. Сред епохалните решения има съхранение в твърдо състояние, което разчита на нанотехнологии, авангардни материали и фотоника. Този режим на съхранение гарантира висока енергийна плътност както в гравиметрични, така и в обемни съотношения, осигурявайки много високи стандарти за безопасност. Поради това инвестициите и научните изследвания следва да бъдат насочени към постигането на тази конкретна цел.