На гражданския форум седя до баба ми. Ние преразглеждаме най-новите планове за адаптиране към изменението на климата, разработени съвместно от граждани от всички възрасти. Решенията не са лесни, но са прозрачни и се основават на най-добрите налични знания. Тя си спомня време, когато бъдещето е било нещо, което да се контролира със стратегии отгоре-надолу, опитващи се да го заключат. Но днес го третираме по-скоро като споделен хоризонт, оформен от доказателства, памет и грижа. Приемаме несигурността, но не я пренебрегваме. Преди всяко важно решение провеждаме консултации с природата. Учени, хора на изкуството, граждани, млади и стари, се събират, за да тълкуват сигналите от екосистемите като част от нашия демократичен процес. Питаме: Какво е правилно за тези, които идват след нас? От какво се нуждае живият свят, за да процъфтява? Ние се отнасяме към природата като към партньор, с който да работим. Баба казва, че институциите ни са се променили. Сега управляваме чрез баланс на глас и структура, събрания, местни инициативи и отговорни институции, които работят съвместно. Справедливостта не се ограничава до доходите или идентичността. Въглеродният бюджет се поделя между поколенията и грижите преминават през системи, включващи възрастта. Технологията не се почита. Всяка голяма иновация се разглежда от панели между поколенията. Европейският съюз, в който участвам, е глас на сътрудничество, който изгражда споразумения, които продължават, без да се страхуват от разногласия, когато става въпрос за справедливост, климат или мир. Бъдещето се чувстваше далечно. Виждам го във всяко решение, което вземаме.