Проявите на алтруизъм и взаимна помощ подобряват психологическото благосъстояние чрез насърчаване на целта и намаляване на стреса. Възприемането на култура на безвъзмезден обмен и солидарност между поколенията може да създаде по-устойчиви градски общности и да подобри качеството на живот. Интегрирането на програми за наставничество, доброволчески инициативи и общественополезен труд в учебните програми ще обогати личностното развитие и ще укрепи социалните структури, като гарантира адаптивност по време на криза. В обществата, доминирани от индивидуализъм и икономически натиск, безвъзмездният обмен и взаимната подкрепа могат да насърчат сближаването, благосъстоянието и устойчивостта. Доброволното споделяне на услуги, знания и ресурси изгражда доверие и солидарност. По-младите поколения се възползват от взаимодействията между поколенията — подпомагане на възрастните хора с технологиите, ангажиране в проекти на общността и учене от тяхната мъдрост — развиване на чувство за отговорност и принадлежност. Подкрепата между поколенията също така облекчава икономическите тежести чрез реципрочно споделяне. Пенсионерите могат да предложат емоционална подкрепа, наставничество или грижи за деца, докато по-младите хора могат да осигурят компания, физическа помощ, грижи за домашни любимци и повишено чувство за сигурност. Преподаването на децата на стойността на споделянето и устойчивостта може да намали прекомерната консумация, натрапчивото поведение и изолацията. Насърчаването на култура на свободен обмен и взаимна помощ би могло лесно и икономически ефективно да укрепи социалните връзки, като направи градовете по-свързани, състрадателни и годни за живеене за всички.