За да гарантираме истинска справедливост между поколенията, трябва да преминем отвъд икономическите модели, които разчитат на безкраен растеж. Подходът за Европа след растежа признава, че просперитетът не може да се гради върху прекомерното използване на ресурси, разрушаването на околната среда, задълбочаването на неравенствата и подценяването на неплатения труд по полагане на грижи, като всичко това подкопава благосъстоянието на бъдещите поколения. Истинската справедливост между поколенията означава да живеем в рамките на планетарните граници и да разпределяме ресурсите справедливо във времето. Това изисква преминаване от основната цел за растеж на БВП към благосъстояние и грижи като основна цел на политиката. Публичните инвестиции трябва да дават приоритет на социалната и екологичната устойчивост — полагане на грижи, образование, адаптиране към изменението на климата — а не на растежа заради самия него. Правителствата следва да наблюдават и насочват частните участници и финансирането, независимо дали чрез контрол върху капитала и публични структури на собственост, за да се справят с по-широки обществени цели извън стимулите за рентабилност. Фискалните рамки следва да отразяват тази промяна с инструменти като благосъстояние и бюджетиране, съобразено с равенството между половете, и мерки за прогресивно данъчно облагане (напр. данък върху имуществото), за да се гарантира, че днешното потребление на ресурси няма да бъде за сметка на утрешния ден. Интегрирането на феминистки подход след растежа в справедливостта между поколенията е от съществено значение, за да се гарантира, че икономическите системи работят за хората и планетата — сега и в бъдеще. Не става въпрос само за избягване на вредите, а за изграждане на споделен, устойчив просперитет между поколенията на планета с ограничени възможности.