Особено в Централна и Източна Европа има нарастващо разделение между това, което се изисква от по-младите в сравнение с по-възрастните демографски групи. Това не само се изчерпва със зависимостта на по-възрастните от някакъв вид политика, свързана с пенсиите, но стига и до цялостната визия за бъдещето на тяхната нация. Тази визия все повече се отдалечава от визията на по-младото поколение поради неопределими концепции, по-специално: „Защитата на културните и семейните ценности и суверенитета“. По-консервативните правителства могат убедително да използват тези аргументи, за да запазят мнозинството от гласовете с помощта на по-възрастната демография, като същевременно отблъснат — или забавят — идеалния прогресивен път на нацията в изготвянето на политики, реформите на публичните институции и преразпределението на данъците. Според мен една от основните причини произтича от факта, че по-възрастните хора не се чувстват като истински граждани на ЕС. Те имат много малко или много остаряло разбиране за Съюза, те го виждат като чисто трансакционен. Това контрастира с визията на младите хора, които виждат безкрайни възможности и важни ценности, които идват с това да бъдеш гражданин на ЕС. Моето решение би било да препоръчам насърчаване на опростена литература на ЕС (ценности, перспективи, функциониране, плюсове на прилаганите политики), специално насочена към хората над 50-годишна възраст. С правилното използване на НПО, уебсайтове, реклами, вярвам, че трябва да има начин да се преодолее бариерата, която сега заобикаля по-възрастните поколения.