Очаква се до 2050 г. младите хора (на възраст между 15 и 29 години) да намалеят, а възрастните хора на възраст над 65 години да се увеличат. Музеите трябва да се преосмислят като социални центрове между поколенията: жизнени пространства, в които по-възрастните и по-младите възрастни се свързват, ангажират се и се учат един от друг, като развиват взаимна подкрепа. Музеите могат да проектират програми за градско поколение, за да създадат пространства за диалог и културна ангажираност, да насърчат социалното приобщаване и сближаването на общностите, да постигнат напредък в научните изследвания и образованието и да популяризират ползите за здравето (ICOM). Ако музеите се преосмислят като ISB за възрастни и млади хора (не само деца), това би: 1. засилване на социалното приобщаване чрез преодоляване на изолацията и социалното изключване както сред по-младите, така и сред по-възрастните хора; 2. улесняване на трансфера на знания между поколенията, като например цифрови умения от по-млади към по-възрастни хора и наставничество от по-възрастни към по-млади възрастни; 3. активно ангажиране на NEET (неработещи, неучещи и необучаващи се) и пенсионери в значими роли. Това би могло да предложи мащабируеми социални въздействия, като например: 1. Икономии от разходи за здравеопазване; 2. принос за развитието на уменията и способностите на незаетите с работа, учене или обучение, за да им се помогне да си намерят работа или интерес към обучение, като по този начин се намали делът на незаетите с работа, учене или обучение; 3. Ангажиране на пенсионерите в активни роли за намаляване на финансовия натиск. 4. привличане на партньорства с НПО и местни сдружения, които вече работят за тази цел; 5. Партньорства с академични институции и създатели на политики за оценка и подкрепа на проекта като казус, който валидира предложението за политика на ЕС.