Една област, в която трябва спешно да се обърне внимание на справедливостта между поколенията, е политиката в областта на климата. Изменението на климата е най-неотложният пример за това как краткосрочните решения могат да имат опустошителни дългосрочни последици. Въпреки това младите хора — тези, които ще живеят най-дълго с тези последици — често са изключени от оформянето на политиките, които имат за цел да ги решат. Нуждаем се от ясна промяна в стратегията на ЕС в областта на климата: дългосрочното въздействие трябва да бъде приоритет пред непосредственото политическо или икономическо удобство. Всяко важно екологично решение следва да включва консултациите с младите хора като стандартна практика, а не като изключение. Младежките съвети по въпросите на климата както на национално равнище, така и на равнището на ЕС следва да имат реално влияние, с право на глас или консултативни правомощия в съответните комитети. Освен това справедливостта в областта на климата между поколенията следва да се преподава в училищата — не само като научен въпрос, но и като гражданска отговорност. От друга страна, по-възрастните поколения следва да бъдат ангажирани чрез кампании за повишаване на осведомеността и проекти между поколенията, които обединяват младежи и възрастни хора, за да работят по инициативи за устойчивост в своите общности. Ако изменението на климата е криза, която обхваща поколенията, тогава отговорът трябва да бъде между поколенията още при проектирането. Европа може да поеме водеща роля, като покаже, че екологичната отговорност е споделен дълг и че всеки глас, независимо от възрастта, е от значение за изграждането на обитаемо бъдеще.