Представям си ЕС, в който гласовете на всички поколения — млади, стари и между тях — са еднакво ценени при оформянето на нашето общо бъдеще. Едно наистина процъфтяващо общество би било между поколенията по проект: където младите хора носят иновации и енергия, по-възрастните поколения предлагат мъдрост и опит, а средните поколения помагат за свързването на двата свята чрез лидерство и сътрудничество. Какво трябва да се случи сега, за да стане това реално? Всяка основна политика — от климата до жилищното настаняване до цифровата трансформация — следва да включва официални консултации с младежки съвети, мрежи за възрастни хора и форуми между поколенията, за да се гарантира, че решенията са от полза за всички възрастови групи. Образованието не трябва да спира в училище. Нуждаем се от стабилни програми, които да помогнат на възрастните хора да останат ангажирани с новите технологии и да дадат възможност на младите хора с гражданска и демократична грамотност. Градовете и градовете следва да насърчават споделени общностни центрове, където поколенията могат да се срещат, да обменят идеи и да изграждат взаимоотношения — от проекти за съвместно жилищно настаняване до културни центрове със смесена възраст. По своята същност справедливостта в областта на климата е междупоколенческа. Решенията трябва да отчитат дългосрочното въздействие върху околната среда, като младите хора участват активно в стратегиите за устойчивост. Обединена Европа започва с обединени поколения. Нека изградим мостове, а не стени, между възрастови групи — и да проектираме политики, които помагат на всеки гражданин, независимо от възрастта, да допринася за едно процъфтяващо общество и да се възползва от него.