Понастоящем секторът на мобилността е един от секторите, които се оказват най-трудни за декарбонизация: той е един от най-големите източници на емисии на парникови газове и е постигнал най-малко намаления през последните десетилетия. Емисиите от международното въздухоплаване и корабоплаването също се очаква да продължат да се увеличават. Следователно това е ключов сектор, за да може да се постигне Парижкото споразумение. Комисарят на ЕС по въпросите на транспорта и туризма играе важна роля за постигането на тази цел, както се вижда от възложените му отговорности, а комисарят, отговарящ за правосъдието между поколенията, би могъл да работи с него, за да помогне за намаляване на емисиите в този ключов сектор за постигане на свързана и декарбонизирана Европа. По-долу са представени няколко предложения, които комисарят по въпросите на правосъдието между поколенията би могъл да популяризира заедно с комисаря по транспорта и туризма: Предложение 1: Нуждаем се от истинска европейска железопътна система: За да го изгради, ЕС трябва да приеме нова стратегия: Определяне на идеална директна и каботажна железопътна услуга за ден/нощ и предложение за извършване на тази услуга на националните оператори в сътрудничество помежду си или самостоятелно. Ако те откажат, ЕС следва да обяви международни търгове с икономически стимул. Тя следва също така да разгледа възможността за притежаване на влаков парк, който да се отдава под наем на оператори. След 30 години на неуспешна либерализация е време да променим модела, така че железопътният транспорт наистина да принадлежи на цяла Европа и да играе основна роля за декарбонизацията на нашата икономика и за политиката за нулеви емисии на климата. На следващо място.