Когато говорим за справедливост между поколенията, ние често се фокусираме върху това, което оставяме след себе си — дълг, климатични въпроси, системи за решаване. Но има нещо по-дълбоко, което често пренебрегваме: нивото на съзнание в по-младите поколения се развива бързо. Подобно на изкуствения интелект, тяхната осведоменост и чувствителност нарастват експоненциално. И все пак попадаме в същия стар капан — приемайки, че „знаем по-добре“, че нашият начин на живот е по-висш. Това не създава мостове; изгражда стени. Това създава разединение, а не мъдрост. И мъдростта се намира само там, където съществува доверие. За много млади хора днес възрастта вече не е причина за доверие — става въпрос за автентичност, уместност и споделено разбиране. Ако по-възрастните поколения не намерят нови начини да изразят своята мъдрост, тя може да избледнее, нечувано. Вместо да седим с тази реалност, често се втурваме към решения. Политики, кампании — добронамерени, но често основани на погрешно диагностицирани проблеми. Не можете да поправите връзката, ако не сте разбрали разкъсването. Не можете да преодолеете празнината на съзнанието с инструменти, които не докосват сърцето ѝ. Какво означава „издигане на съзнанието“ на по-възрастните поколения? Може би започва с нови практики: по-дълбоко слушане, въплътено прогнозиране и съвместно създаване между поколенията. Инструменти като завладяващо разказване на истории, VR и колективно въображение — особено с участието на деца — могат да ни помогнат да почувстваме пътя си към разбирането. Защото само когато наистина разберем разликата, можем да започнем да я затваряме.