Една четвърт от гражданите на ЕС съобщават, че имат увреждане, т.е. над 100 милиона души. Въпреки това според Европейската сметна палата действията на ЕС в подкрепа на хората с увреждания са имали само ограничено въздействие. Хората с увреждания все още са изправени пред множество форми на дискриминация и пречки в ежедневието. Много обществени сгради и транспортни системи остават недостъпни. На работното място те са недостатъчно представени и не получават подходяща подкрепа, за да останат на работа. Децата с увреждания се борят за достъп до приобщаващо образование, което отговаря на техните нужди. Освен това те са изправени пред големи пречки при достъпа до здравеопазване, спорт, култура и политическо участие. Тези системни пречки допринасят за значително по-висок риск от социално изключване и бедност. Разбира се, държавите членки играят ключова роля, но ЕС трябва да поеме водеща роля и да настоява за по-решителни действия. Въпреки че стратегията на ЕС за хората с увреждания за периода 2021—2030 г. определя амбициозни цели, настоящата система за мониторинг не показва ясно как средствата на ЕС подобряват живота на хората с увреждания. За да се преодолеят тези пропуски, ЕС следва значително да увеличи финансирането си за подобряване на достъпността, да инвестира в програми за приобщаващо образование, да подкрепя инициативи за професионална интеграция и да стартира кампании за повишаване на осведомеността с цел борба със стереотипите. Укрепването на тези действия е не само въпрос на права, но и от съществено значение за изграждането на по-справедлива Европа, в която всеки може да живее с достойнство и независимост, независимо от способностите си.