Като съосновател на доброволчески екип за HER-аутизъм, социален антрополог и майка на три деца — включително десетгодишна, неговореща дъщеря с аутизъм — си представям Европа, която наистина приема многообразието не само като политика, но и като ежедневна практика. Разнообразието не е проблем, който трябва да се управлява. Независимо дали това многообразие произтича от възраст, пол, произход, увреждане или здравен статус, то трябва да бъде приветствано и отразено във всички аспекти на живота. Увреждането е един от многото изрази на човешкия опит. Тъй като почти един на всеки четирима души в ЕС живее с някаква форма на увреждане, социалното приобщаване не е незначителен въпрос — то е от основно значение за демокрацията. Категорично подкрепям създаването на схема за лична помощ в целия ЕС, основана на автономност, избор и достойнство. Това е значима стъпка към овластяване на хората да живеят пълноценно и независимо. По същия начин етичните, приобщаващи технологии притежават огромен потенциал за подобряване на комуникацията, достъпността и ежедневието на хора с всякакви способности и от всички поколения. Когато се ръководи от съпричастност, технологията се превръща в мощен еквалайзер. Като европейци трябва също така да гарантираме, че нашите институции говорят на ясен и приобщаващ език, така че всички граждани да могат да разбират, да участват и да бъдат чути. Емпатията трябва да се превърне в основна част от политическия диалог като демократична необходимост. Политиките, които формираме днес, ще определят солидарността и справедливостта на утрешния ден. Европа за всички не е мечта. Това е отговорност.