Представям си бъдеще, в което поколенията се подкрепят взаимно, а не се конкурират за ресурси. На възрастните хора вече няма да се гледа като на икономическа тежест, а на младите хора вече няма да се гледа като на безотговорни. Околната среда ще се възползва от стандартните зелени технологии, градовете с интегрирани зелени пространства и енергията от възобновяеми източници. Замърсяването ще се превърне в история, а изменението на климата ще се стабилизира с конкретни действия. Образованието ще включва активно всички поколения: младите хора ще се учат на традиционни занаяти от възрастните хора, като последните ще бъдат инициирани в света на цифровите технологии. Знанието ще се предава двупосочно. Сегашният капитализъм, основан на безкраен растеж на планета с ограничени ресурси, изисква трансформация чрез дерастеж. Успехът ще се измерва с щастието, здравето на екосистемите и социалното сближаване, а не само с БВП. Работните седмици ще бъдат съкратени, потреблението ще стане съзнателно, продуктите ще продължат и ще бъдат ремонтирани, икономиката ще се премести чрез къси вериги. Социалните системи ще функционират на принципа на реципрочността: Младите хора инвестират в възрастните хора, знаейки, че на свой ред ще бъдат подкрепени. Старите хора биха допринесли с доброволчество и предаване на опит. Промяната ще бъде постепенна и справедлива, като преустройва работниците в замърсяващите индустрии и гарантира, че тя няма да се превърне в привилегия само на богатите страни.