Солидарността между поколенията е най-ефективна в рамките на семейството, което продължава да бъде основният източник на подкрепа за деца на издръжка, по-млади възрастни и възрастни хора, нуждаещи се от грижи. Ето защо семейните политики са от ключово значение за решаването на този въпрос. Второ, справедливостта между поколенията се отнася до това как финансовите ресурси и правомощията за вземане на решения се разпределят между различните възрастови групи, но също така и за това как индивидите могат да допринесат за справедлив и балансиран по възраст модел на социалната държава. Например по-късното пенсиониране и/или гъвкавите схеми на работа в напреднала възраст биха могли да спомогнат за намаляване на финансовата тежест за пенсионните системи. За да бъде справедливо обаче, това следва да отчита способността на хората да работят по-дълго, например в зависимост от тяхното здравословно състояние, семейно положение, образование, възможности за учене през целия живот и достъп до пазара на труда. Както семейните политики, така и политиките на пазара на труда трябва да вземат предвид, че нашите семейства стават все по-разнообразни по отношение на социално-демографските характеристики като възраст, здраве, семеен състав, образование или етническа принадлежност. Това ще повлияе на способността на различните семейства в различните региони и места да се адаптират към пазара на труда или към нови предизвикателства като изменението на климата. Диалогът между поколенията, като се вземат предвид интересите, опитът и перспективите на хората от всички възрасти, е от съществено значение, за да се гарантира, че нито едно поколение няма да бъде изоставено.