В днешното общество има ясно изразено разделение между поколенията не само по отношение на манталитета, но и в лицето на правителствените очаквания и новите етични стандарти. По-възрастните поколения, израснали в много различен социално-културен контекст, често не са склонни да възприемат някои съвременни идеи, като например тези, свързани с приобщаването, разнообразието или новите концепции за идентичност. Тежестта на техните традиционни вярвания, дълбоко вкоренени в образованието и ценностите на тяхното време, понякога ги кара да отхвърлят или да се страхуват от тези развития, които те възприемат като поставящи под въпрос тяхната референтна рамка. Обратно, по-младите поколения, изкъпани в постоянно променящия се свят, са по-добре запознати с въпросите на социалната справедливост, равенството между половете, признаването на малцинствата и зачитането на околната среда. Тези нови въпроси все повече се вземат предвид от правителствата и се интегрират в публичните политики, което допълнително засилва тази разлика между институционалните очаквания и личните ценности на възрастните хора. Това разделение между поколенията понякога създава напрежение, при което по-младите хора обвиняват възрастните хора за техния консерватизъм, докато по-възрастните хора осъждат общество, което считат за твърде допустимо или нестабилно.