Силно вярвам, че уважението и като цяло възпитанието на една личност се гради на ранни детски години. Детето е като гъба за миене, която попива всичко. Ако чуе някаква обида, то ще я повтори и в лош случай ще я запамети без да разбере смисъла на значението й, съответно ако бъде свидетел на добро дело, то детето ще го запомни и най-вероятно ще се пробва да го повтори. В случая семейната среда и вниманието, което тя отделя на рожбата си, е от изключително значение за израстъка на човека като възпитана и уважаваща другите личност. Смятам, че образователните институции, съвместно с родителите, са най-ефективния инструмент, който може да опази подрастващите от това да се отклонят от правия път. През очите на младеж съм свидетел на често срещано неуважение, отправено и към мои връстници, и към по-възрастни хора. Почти всички тези, които накърняват по някакъв начин достойнството на другите, не са получавали нужното внимание от родителите си. Винаги съм обръщал внимание на това, като стигнах до тезата, че в повечето случаи на омраза към отсрещния това е проблема. Съществуват доста политики насочени и към семействата, и към образователните институции относно обръщането на индивидуално внимание на децата, но може би ако се осъществят по-редовни консултации между родители и преподаватели, то така двете страни ще могат да координират действията си и да решат проблема, който, разбира се, не винаги идва от тях.