Действащите критерии от Маастрихт (максимум 60 % съотношение на държавния дълг към БВП и 3 % годишен бюджетен дефицит) са определени произволно, лишени са от всякаква икономическа обосновка, нямат научна основа и възпрепятстват публичните органи да инвестират в бъдеще. Тези правила на ЕС пречат на една модерна, устойчива на кризи икономическа политика, поради което те трябва да бъдат премахнати без замяна. Представете си, че на частните лица е позволено да заемат само 60% от годишния си доход - никой не би сметнал това за разумно правило. В една икономика, някой винаги трябва да отиде в дълг, така че другите да могат да спестят. Сумата на всички излишъци винаги съответства точно на сумата на всички дефицити. Ако държавата спестява, предприятията или домакинствата трябва да задлъжнеят, но често не искат или не могат да направят това. Резултатът е спад в търсенето, по-малко инвестиции и нарастваща безработица. В момента държавата ще трябва да инвестира в образование, интеграция, здравеопазване, грижи, околна среда и инфраструктура. Вместо това сме въвлечени в изкуствена криза, създадена от политически правила, защото сме убедени, че спестяването е решението. Но е точно обратното! Държава, която не инвестира, рискува още една година на спад в просперитета. Това не е отговорно, а икономически небрежно.