Справедливостта между поколенията в Европа е изложена на все по-голям риск. Младите хора са изправени пред нарастващи разходи за живот, недостъпни жилища и нарастваща финансова несигурност. Но учениците представляват отделна група в рамките на този пейзаж, със специфични уязвимости, пряко свързани със способността им за достъп и завършване на образованието. Енергийната бедност, лошото качество на жилищата и недостатъчните системи за подпомагане на студентите подкопават не само условията на живот на студентите, но и правото им да учат и да участват пълноценно в обществото. За Европейския студентски съюз (ЕСС) всяка стратегия за справедливост между поколенията трябва изрично да признава студентите като своя собствена категория, а не просто като подгрупа на младите хора. Студентите често са изправени пред уникални предизвикателства: преместване от дома без финансова стабилност, разчитане на работа на непълно работно време за покриване на основни нужди и изключване от социалната закрила, която е на разположение на други групи. Този натиск може да доведе до отпадане от училище, ограничени възможности за мобилност и дългосрочно неравенство. Справедливият европейски подход изисква големи публични инвестиции в достъпно висше образование, финансово достъпни и устойчиви студентски жилища, подходящи безвъзмездни средства и услуги за подкрепа, които защитават студентите от бедност. Политиките в областта на жилищното настаняване, климатичния преход и социалната закрила трябва да отразяват реалностите, с които се сблъскват както младите хора, така и студентите. Справедливостта между поколенията трябва да гарантира, че днешните младежи — и особено днешните студенти — не са оставени да носят непропорционална тежест.