Младите хора подчертават, че ИИ и цифровите платформи оформят ежедневието им, но също така изразяват загриженост относно подвеждащото съдържание, трудностите при идентифицирането на материали, генерирани от ИИ, размиването между реалността и цифровия свят, както и платформите, които остойностяват данните и вниманието на потребителите.  Те също така посочват отрицателните социални последици от онлайн присъствието, включително партньорския натиск, вредното самосъпоставяне и нарастващото чувство за наблюдение, наред с все по-поляризираните пространства, които могат да обезкуражат участието.

Ето защо те призовават за по-силно регулиране, по-голяма прозрачност, по-добра цифрова грамотност и по-голяма отчетност от страна на технологичните компании, правителствата и медиите. Те също така подчертават необходимостта от включване на младите хора в технологичния дизайн, създаване на по-безопасни и съобразени с възрастта онлайн пространства, обмисляне на правила за минимална възраст за социалните медии и подкрепа за разработването на европейски цифрови услуги, които отразяват ценностите на ЕС. 

 Европейската комисия въведе политики и инициативи, като например Законодателния акт за цифровите услуги, който изисква от платформите да смекчат рисковете за потребителите, включително малолетните и непълнолетните лица, заедно с Плана за действие срещу кибертормоза, който има за цел да създаде по-безопасна онлайн среда за младите хора. 

Темите на дискусията бяха свързани и с предстоящия пакет за технологичен суверенитет, който има за цел да развие европейските технологии, да намали зависимостта на Европа от участници извън ЕС и да гарантира спазването на стандартите и принципите на ЕС.

Съгласни ли сте с мерките, предложени от младите хора? Има ли допълнителни действия, които ЕС следва да обмисли?