Бих казал, че е важно да накараме хората да се чувстват приети и включени, без да ги пренебрегваме и да се опитваме да използваме приобщаващ език, който всеки може да разбере и в който може да се разпознае. Дори игнорирането е форма на омраза, може би по-лоша от обидите, защото кара човека да се чувства безполезен.